Родопско-Пирински уикенд
Всички, които ме познават, знаят че съм от Самоков и обожавам Рила планина. Дали защото съм израснала в полите й, дали защото наистина това е най-впечатляващата и висока планина в България не знам, но признавам че до сега не бях допускала друга родна планина да ме впечатли....докато не отидох в Лещен. Това пътуване в Лещен и Ковачевица беше нещо като мечта...пътували сме в доста държави по света, а в още колко имаме да пътуваме, но все не стигахме до Западни Родопи...до последния уикенд на септември.
Заедно с най-любимите ми хора, водени от Алек (най-прекрасното момче на света), тръгнахме петък късен следобед към света на къщите с каменни покриви. Да, Лещен и Ковачевица те докосват с архитектурата си....с духа си. И макар тези две селца да са малки, ако обичате да снимате и обичате хубавата кухня....отделете им поне по половин ден за всяко. Идеята че ще ги обиколите за около час....не, не й вярвайте...ако отпуснете сърцето си тези две селца ще ви очароват особено Лещен. Поне за мен в Лещен имаше от всичко - песните на птички и щурчета, прекрасно есенно време, позлатените склонове на Родопа планина, прекрасните поддържани и невероятно красиви къщи, гледките (сутрин, обед и вечер), тишината и чистият въздух. В цялото това очарование сякаш забравих да спомена калдъръмените и тесни улички, спокойствието и невероятно вкусната храна. Отделете време да посетите и малката църква в центъра на селото. В Лещен няма много механи...ако трябва да ги преброя те са точно 4 (централната кръчма и трите механи, част от хотелски комплекси в началото на селото). Всяко от тези места за хранене обаче, особено механата в х. Лещенски Рай ви връща във времето на вашето детство с домашната баница, родопските специалитети, домашно сладко, вкусна баклава и домашен сироп от малини, ракия, заешка супа и още и още....
Ако продължите разходката си в Ковачевица, ще минете през едно българо-мохамеданско село, от което може да си купите хубав пресен зрял фасул, прясно изсушени билки и сушени/пресни...купете си задължително! На нас дори ни подариха домашно грозде, за малкия мъж в колата...
И Ковачевица е прекрасна, нооо ако сте се насладили на очарованието на Лещен, Ковачевица ще ви се стори....леко запуснатата, неподдържана и малко намусена сестра (винаги съм възприелама Лещен и Ковачевица като брат и сестра). Такова поне беше моето усещане, от многото изоставени сгради в селото, усещането за по-малко въздух и схлупеност, макар самото селце да е по-голямо от Лещен. Разходете си из уличките, може дори да хването и по екопътеката към манастира и водопада след него. Ние за съжаление, бяхме с малък придружител, който след ходенето в Лещен, пристигна леко изморен в Ковачевица и не искаше да върви твърде дълго и да се отдалечава от селото. И така, разходете се, поснимайте къщите - заслужава си, изгубете се из тесните калдъръмени улички и задължително похапнете местна кухня. Много вкусна беше храна и тук, но.....и в Лещен и в Ковачевица сякаш ми липсваха традиционните калени съдове в механите. Като историк, отдадох липсата им на факта, че в миналото тук са се хранели по-скоро в дървени гаванки, отколкото в пръстени съдове.
На прибиране на Ковачевица поспрете на дървената беседка, която се намира малко след българо-мохамеданското село и се насладете на долината на р.Места, и красотата на Западните Родопи, и величествения Пирин в далечината....красиво е!!!
Ако в събота сте се посветили на Лещен и Ковачевица, вечера се стъмва рано, а уличното осветление се включва късно (слънцето залязваше към 19:20, а уличните лампи се включваха към 21:00) може да се разходите за малко до "Града" - Гоце Делчев, който е на 10км. от Лещен.
Неделята посветихме на късна и спокойна закуска с местни родопски специалитети в ресторанта на х.Лещенски Рай, а после отидохме до с.Хаджидимово, където кметът си е построил мини зоопарк, с предимно домашни животни, които децата могат да хранят и дори да докосват, защото се разхождат сред тях! Алек беше повече от щастлив да гали бебе пони, да види големи зайци великани, гъски, лебеди, кози, катеричка, елени и сърни.
След Хаджидимово, се разходихме из Гоце Делчев, макар повечето магазини по търговската да бяха затворени, а музеят да работеше до 13 часа, и не успяхме да го посетим, все пак да направихме един тегел из града.
А после към Делчево....Ама много ми хареса това селце, макар да имаше доста изоставени къщи, в него имаше нещо много топло, уютно, приятно в атмосферата там...незнам, въздейства ми и ме плени...а кръчмата на центъра - ммммм, готвят мнооого вкусно. Мисля си, че в Лещен и Делчево ще се върнем и зимата, защото тогава ще са още по-приказни места. Няма да скрия, че успяхме да опитаме местните ябълки, зимни праскови и грозде и дори имахме изненадваща среща с приятел, който режеше дърва не къде да е, а пред една къща в Делчево :)
Страхотна разходка си направихме ние, а аз ви препоръчвам да повторите крачките ни, докато есента е все така топла и златна...а защо не и в приказната зима...
А да....къде пътуване без храна...ето и част от нея :)
